Последвай
Харесай!
25 в сайта
13:19:30
Кара
Ханко
Тарът
Седжи
Кара се чувстваше по-жива от всякога. Най-сетне успя да победи своя кръвен враг в честен дуел. Доколкото, разбира се, пиратските дуели можеха да са честни. Беше издебнала флотилията на Рижавия Горн да се завръща с тежки загуби нанесени от свирепите скелети и се беше възползвала от това. Както и предполагаше времето беше ясно, а нейните оръдия бяха заредени и готови за стрелба. Разби два от корабите му с далечен обстрел и обърна най-верните му пирати в позорно бягство. Победата беше сладка и щеше да и осигури завидни позиции сред пиратския елит. Разбира се щеше да пусне Горн да си отиде с подвита опашка, заради общия им враг - империята, но определено смяташе да се позабавлява преди това. Все пак Горн си беше красавец!
Беше изтощен. Цял ден висене по въжетата, стреляне с пушкалото и ръчкане с меча. Вече беше готов за истинска битка. Не че не му беше приятно да прекарва дните си във физически упражнения с другите младоци, а вечер да запиват на някоя самотна скала близо до острова и да си разказват истории за кървави битки и скрити съкровища. Всичко това му харесваше, но той беше замесен от друго тесто. Искаше да стане капитан. Ставаше по тъмно всяка сутрин, за да изучава новите бойни формации и отминалите битки на своя клан. Другарите му го нарекоха "Червеното око", защото постоянно беше недоспал. Въпреки глупавата причина, прякорът му харесваше и той не се сърдеше, защото един ден целият свят щеше да трепери пред Ханко - Червеното око!
Тарът избута тежката количка до края на релсите, където подходящите камъни щяха да се отделят и да се откарат с чували до новата пристройка на пиратската бърлога. Той харесваше физическата работа, затова и бе избрал да стане каменар. За пореден път се замисли за странното сътрудничество между заселници и пирати. В началото пиратите били врагове, които плячкосвали ценностите и ресурсите им. Сега, те бяха част от тях, бяха ги научили как да бъдат свободни и как да защитават земята и децата си. Постоянните дуели и вражди между различните кланове ги бяха направили силни и тяхната сила беше добре дошла за заселниците в общата им борба срещу империята. Враг, който ги беше превърнал в едно цяло! Враг, който направи от Тарът пират!
Задуха вятър: силен, режещ и студен. Соленият въздух, къдравите бели облаци и фактът, че можеш да видиш пасажите на рибата гу в открито море подсказваше, че наближава буря. Макар Седжи да забелязваше всеки един от тези дребни детайли, той не се развълнува както би го направил при първите си плавания. Вече беше опитен пират и беше свикнал с честите метеорологични промени в това море. Трябваше да прогони тези мисли и да се съсредоточи над това да заколи колкото се може повече ларуски псета. Кръчмарката Сали му беше обещала специална награда, ако се представи добре в предстоящата битка. А доколкото познаваше Сали, тя нямаше предвид вмирисания ром в кръчмата. Широка усмивка се разля по лицето на Седжи...